Книги

Георгий Димитров. Драматический портрет в красках эпохи

22
18
20
22
24
26
28
30

‹191›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 74, д. 411, л. 1–62.

‹192›. Там же. Оп. 74, д. 402, л. 2.

‹193›. Цит. по: Гиренко Ю. Сталин — Тито. М., 1991. С. 61.

‹194›. Там же. С. 70.

‹195›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 282, д. 103.

‹196›. Коларов В. Против лявото сектантство и троцкизма в България. С., 1949.

‹197›. Червенков В. За себе си и своето време. С., 2000. С. 64.

‹198›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 195, д. 26, л. 65–66.

‹199›. Литературная газета. 28.07.1988.

‹200›. Адибеков Г. и др. Организационная структура Коминтерна. С. 189–192.

‹201›. Фосколо М. Георги Димитров: една критическа биография. Пер. с франц. С., 2013. С. 216.

‹202›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 73, д. 48, л. 96–99.

‹203›. Chase W. Enemies within the Gates: The Comintern and the Stalinist Repression, 1934–39. New Haven, 2001. C. 302–303.

‹204›. Баев Й. Георги Димитров и съдбата на българската политемиграция в годините на сталинските репресии // България в сферата на съветските интереси. С., 1998. С. 344.

‹205›. Коминтерн и гражданская война в Испании: Документы. М., 2001. С. 8.

‹206›. Энгельс Ф. Роль насилия в истории. М., 1937. С. 24.

‹207›. Цит. по: Лазарова Е. Българското участие в защита на Испанската република // Дума. 19.12.2016.

‹208›. Баев Й. Социалдемокрация и антифашизъм: ключови дилеми в отношенията между Сталин и Димитров между двете световни войни // Георги Димитров между възхвалата и отрицанието: Студии и статии. С., 2003. С. 57–67.

‹209›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 73, д. 15а.

‹210›. Цит. по: Фирсов Ф. Секретные коды истории Коминтерна. С. 241–242.