‹191›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 74, д. 411, л. 1–62.

‹192›. Там же. Оп. 74, д. 402, л. 2.

‹193›. Цит. по: Гиренко Ю. Сталин — Тито. М., 1991. С. 61.

‹194›. Там же. С. 70.

‹195›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 282, д. 103.

‹196›. Коларов В. Против лявото сектантство и троцкизма в България. С., 1949.

‹197›. Червенков В. За себе си и своето време. С., 2000. С. 64.

‹198›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 195, д. 26, л. 65–66.

‹199›. Литературная газета. 28.07.1988.

‹200›. Адибеков Г. и др. Организационная структура Коминтерна. С. 189–192.

‹201›. Фосколо М. Георги Димитров: една критическа биография. Пер. с франц. С., 2013. С. 216.

‹202›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 73, д. 48, л. 96–99.

‹203›. Chase W. Enemies within the Gates: The Comintern and the Stalinist Repression, 1934–39. New Haven, 2001. C. 302–303.

‹204›. Баев Й. Георги Димитров и съдбата на българската политемиграция в годините на сталинските репресии // България в сферата на съветските интереси. С., 1998. С. 344.

‹205›. Коминтерн и гражданская война в Испании: Документы. М., 2001. С. 8.

‹206›. Энгельс Ф. Роль насилия в истории. М., 1937. С. 24.

‹207›. Цит. по: Лазарова Е. Българското участие в защита на Испанската република // Дума. 19.12.2016.

‹208›. Баев Й. Социалдемокрация и антифашизъм: ключови дилеми в отношенията между Сталин и Димитров между двете световни войни // Георги Димитров между възхвалата и отрицанието: Студии и статии. С., 2003. С. 57–67.

‹209›. РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 73, д. 15а.

‹210›. Цит. по: Фирсов Ф. Секретные коды истории Коминтерна. С. 241–242.